Идва частичен отпуск по болест – правителство на предела на обществената подкрепа

Когато една коалиция управлява срещу собственото си население – и въпреки това няма друг избор

Рекордно увеличение на дълга и пенсиите: Рисковият план за милиарди евро на правителството на Мерц

Германското правителство под ръководството на канцлер Фридрих Мерц е под огромен натиск. С исторически ниски резултати в анкетите и все по-голяма загуба на вяра в способността на коалицията да управлява, кабинетът сега се опитва да предприеме решителен ход. В един наистина ключов ден за фискалната политика бяха взети дългосрочни решения, които ще оформят ежедневието и портфейлите на милиони граждани: Строгата здравна реформа ще доведе до по-високи доплащания и намаляване на обезщетенията, докато дилемата около здравните вноски остава нерешена. В същото време около 23 милиона пенсионери могат да очакват увеличение от над четири процента – финансирано на фона на бюджетно предложение за 2027 г., основано на зашеметяващи рекордни нива на дълг. Задълбочен поглед върху политическия пакет от мерки, разкъсани между необходимата консолидация, разгорещените дебати за болничните и рисковото потапяне в нови дългове.

Здравеопазване, дълг, икономика: съдбоносният ден на Германия във фискалната политика

Коалиционното правителство, състоящо се от централно-дясно/централно-ляво, има сериозен проблем с доверието. Според анкета на ARD-DeutschlandTrend от април 2026 г., само 15% от германците са доволни от представянето на коалицията – най-ниската стойност, откакто тя встъпи в длъжност. Политбарометърът на ZDF от същия месец стига до подобни заключения: само 27% казват, че са като цяло доволни, докато 63% дават на правителството оценка „неудовлетворително“. Още по-показателно е сравнението: малко след сформирането на правителството през пролетта на 2025 г. удовлетвореността все още е била 38% според YouGov – днес 75% от гражданите са недоволни. В този политически климат кабинетът на Мерц се опитва да обърне тази тенденция с точно два от най-големите и болезнени свои проекти за реформи: здравната реформа и бюджетът за 2027 г.

Канцлерът Фридрих Мерц и неговият вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл губят лична подкрепа. Рейтингът на одобрение на Мерц е спаднал до едва 21 процента – намаление с осем пункта – докато този на Клингбайл е 18 процента, което е спад от 15 процентни пункта. Тези цифри не са просто личен проблем за двамата водещи политици, а структурен сигнал: обществеността се съмнява, че приетите мерки ще подобрят живота им. Това прави въпроса още по-належащ: могат ли днешните решения на кабинета да обърнат тази тенденция – или ще я изострят?.

Разпадащите се основи на здравната система

Същността на здравната реформа не е идеологическа, а просто счетоводна. Разходите на здравноосигурителните фондове са се увеличили значително по-бързо от приходите им през последните години. Само през 2025 г. разходите са се увеличили със 7,8%, докато приходите са нараснали само с 5,3%. Медицинските лечения са станали с 9,7 милиарда евро по-скъпи през същата година; амбулаторните медицински лечения са се увеличили с 8,6%, а лекарствата - с 5,9%. Без контрамерки, здравноосигурителното осигуряване е изправено пред структурен дефицит от около 40 милиарда евро до 2030 г. - и дефицитът може вече да надхвърли 15 милиарда евро до 2026 г. От началото на 2026 г. средният процент на допълнителните вноски е 3,13%, според Националната асоциация на здравноосигурителните фондове - рекордно висок процент, който, заедно с общия процент на вноските от 14,6%, води до общото натоварване на служителите и работодателите до исторически върхове.

Федералният министър на здравеопазването Нина Варкен (ХДС) назначи експертна комисия, която след шест месеца работа представи 66 препоръки за действие. Тази комисия изчисли, че пълното прилагане би могло да облекчи тежестта върху здравноосигурителните фондове с приблизително 42,3 милиарда евро само през 2027 г. – а до 2030 г. би бил постижим кумулативен ефект от над 60 милиарда евро. Кабинетът вече се е съгласил на значително по-селективно прилагане на тези препоръки. Самата Варкен предполага, че приетата реформа ще затвори настоящия дефицит на здравноосигурителните фондове, който възлиза на около 15 милиарда евро.

Какво конкретно могат да очакват застрахованите лица в бъдеще

Реформата влиза в сила едновременно в няколко области. Доплащанията за лекарства ще се увеличат от минимум пет евро на минимум 7,50 евро и от максимум десет евро на максимум 15 евро; освен това ще бъде въведена годишна корекция. Хомеопатичните лекарства вече няма да се покриват от задължителното здравно осигуряване. Безплатната семейна застраховка ще бъде премахната за много съпрузи, въпреки че изключения важат за родители на деца под седем години. Ще бъде въведено задължително второ мнение за планирани, скъпи операции. Служителите ще могат да получават частичен болничен за 25, 50 или 75 процента от седмичното си работно време, което е предназначено като инструмент, свързан с бизнеса, за намаляване на икономическите загуби, причинени от отсъствия. Освен това, таванът за оценка на вноските ще се увеличи с 300 евро през 2027 г.

Доставчиците на здравни услуги също ще бъдат държани по-отговорни. Възстановяванията на разходи за лекари, болници и фармацевтични компании ще могат да се увеличават само толкова бързо, колкото се увеличават приходите на здравноосигурителните фондове – клауза, която на практика определя таван на разходите. Това симетрично разпределение на тежестта е политически проницателно, тъй като предпазва реформата от обвинения, че тя обременява единствено осигурените лица. Въпреки това тежестта върху потребителите е забележима. Промяната в лимита на разходите за доплащания засяга непропорционално хронично болните лица, които се нуждаят от редовни лекарства.

Сляпото петно ​​на реформата: Проблемът с доходите на гражданите

Въпреки всички усилия за реформи, в системата остава фундаментален недостатък в дизайна, който настоящите мерки не отстраняват. Държавата плаща месечна фиксирана сума от 144 евро на здравния фонд за всеки получател на базова подкрепа за доходи. Здравноосигурителните асоциации и експертите обаче оценяват реалната цена на медицинските грижи за тези лица на 310 до 350 евро на месец. Полученият месечен недостиг на финансиране от приблизително 180 до 210 евро на човек се равнява на годишен системен дефицит от около 12 милиарда евро, който се субсидира от вноските на лицата със задължително здравно осигуряване.

Ръководителят на Techniker Krankenkasse (TK), Йенс Баас, ясно посочва този дисбаланс: Осигуряването на неработещи хора струва общо около 20 милиарда евро годишно – истинска отговорност на правителството. Федералното правителство обаче покрива само около една трета от тази сума, приблизително 8 милиарда евро; останалите 12 милиарда евро се поемат от тези със законово здравно осигуряване. Поради това Националната асоциация на законовите здравноосигурителни фондове (GKV-Spitzenverband) заведе дело срещу федералното правителство в края на 2025 г. пред Държавния социален съд на Северен Рейн-Вестфалия. Федералният съвет (Bundesrat) също призова федералното правителство в резолюция да гарантира, че фиксираната вноска за получателите на граждански помощи покрива всички разходи. Самата министърка на здравеопазването Варкен призна, че този дисбаланс в системата е проблем и че би предпочела по-голямо федерално участие – ограничената бюджетна ситуация обаче не позволява това.

Фокусни области в индустрията: B2B, дигитализация (от AI до XR), машиностроене, логистика, възобновяеми енергийни източници и промишленост

Повече информация тук:

• Експертен бизнес център

Тематичен център, предлагащ анализи и експертиза:

• Платформа за знания, обхващаща глобалните и регионалните икономики, иновациите и специфичните за индустрията тенденции
• Колекция от анализи, прозрения и обща информация от ключовите ни области на фокус
• Място за експертиза и информация за актуалните развития в бизнеса и технологиите
• Център за компании, търсещи информация за пазари, дигитализация и иновации в индустрията

Пенсиите се увеличават, но реалността е по-сложна

Кабинетът одобри и корекцията на пенсиите, считано от 1 юли 2026 г.: Законоустановената пенсия ще се увеличи с 4,24 процента. По този начин настоящата стойност на пенсията ще се повиши от 40,79 евро на 42,52 евро на точка доход. Това представлява забележимо подобрение за приблизително 23 милиона пенсионери; за стандартна пенсия след 45 години вноски това се равнява на месечно увеличение от около 77,85 евро. Федералният съвет все още трябва да одобри мярката, което се счита за формалност.

Корекцията на пенсиите се основава на формулата за пенсия, свързана със заплатата, съгласно раздел 68 от Германския социален кодекс, книга VI (SGB VI), и следва съответното развитие на заплатите, което Федералната статистическа служба определя на 4,25 процента. В номинално изражение увеличението на пенсиите по този начин надвишава инфлацията. Докато Федералното министерство на труда и социалните въпроси (BMAS) прогнозира инфлация от приблизително 2,1 процента за 2026 г., други източници сочат по-висок ценови натиск – особено поради повишените цени на енергията в резултат на геополитически сътресения. На хартия това води до реално увеличение на покупателната способност, но в житейската реалност на много пенсионери покачващите се цени на енергията и храните през предходните години поглъщат значителна част от това увеличение.

Бюджетът за 2027 г.: Дългът като стратегия за икономическа политика

Второто важно решение за деня беше проектобюджетът за 2027 г. Кабинетът одобри проекта на Министерството на финансите, който предвижда общи разходи от 543,3 милиарда евро и нови заеми от близо 197 милиарда евро – състоящи се от 110,8 милиарда евро нови заеми в основния бюджет, както и допълнителен дълг от специални фондове за инфраструктура и въоръжените сили. Това представлява второто най-високо ниво на дълг в историята на Федералната република. Само лихвените плащания по съществуващия дълг възлизат на 42,7 милиарда евро през 2027 г. – пари, които няма да отидат за болници, училища или инфраструктура, а просто ще бъдат използвани за обслужване на съществуващи дългове.

До 2030 г. се очаква годишните федерални разходи да нараснат до около 625 милиарда евро. Нов дълг, надвишаващ 850 милиарда евро, е заложен в бюджета за целия законодателен период от 2025 до 2029 г. Тези цифри пряко противоречат на основните принципи на разумната фискална политика и подкопават всяка концепция за средносрочна консолидация на дълга. Най-голямото единично бюджетно разпределение отива за Министерството на труда под ръководството на Барбел Бас, следвано от масово увеличените разходи за отбрана. Кристиан Хаазе, главният бюджетен експерт на парламентарната група на ХДС/ХСС, изрично предупреждава, че бюджетът за отбрана, с допълнителни 20 милиарда евро годишно, излиза извън контрол и че Германия се насочва към неконтролируем дълг.

Между инвестиционната криза и дълговата спирала: Логиката на икономическата политика

Бюджетът за 2027 г. отразява фундаменталната дилема на германската икономическа политика: Германия е в криза с инвестиции и трябва едновременно да финансира своята социална държава, отбрана и инфраструктура – ​​без необходимия растеж, който да покрива тези разходи от текущите приходи. Икономическата слабост от последните години, структурните проблеми с производителността и демографските промени създадоха ситуация, в която публичният сектор трябва да взема големи заеми, за да поддържа способността си да действа. Икономистите обаче посочват, че финансираните с дълг потребителски разходи – като социални помощи и пенсионни плащания – нямат устойчиво икономическо въздействие, освен ако не са съпроводени от структурни реформи от страна на предлагането.

Особено обезпокоително е, че около 20 милиарда евро от планираните разходи ще бъдат спестени чрез структурни реформи – конкретни предложения за които не се очаква да бъдат изготвени до началото на юли. Това означава, че значителна част от проектобюджета се основава на планове за спестявания, които все още не са определени. Това е рисковано от гледна точка на фискалната политика, тъй като подобни краткосрочни мерки за финансиране редовно са водили в миналото или до по-нататъшно заемане, или до краткосрочни съкращения на разходите в чувствителни области. Общата картина е бюджет, който съчетава политически необходими разходи с икономически оптимизъм – и по този начин подценява рисковете от лихвените плащания в дългосрочна среда на нисък растеж.

Болничен отпуск и трудова етика: Грешният дебат в точния момент

Канцлерът Мерц многократно е повдигал въпроса за високия процент на болнични в Германия през последните седмици, което е предизвикало дебат, който е причинил повече политически щети, отколкото е помогнал. Според него Германия има средно около 20 болнични дни годишно – той публично постави под въпрос дали Германия наистина е толкова болна нация, че да има един от най-високите нива на болнични в Европа. Статистически надеждната цифра е 14,5 болнични дни на служител годишно, въпреки че това не включва напълно краткосрочния болничен от един или два дни. Мерц смята, че телефонният болничен отпуск е основен двигател на тази тенденция; неговият лагер отдавна настоява за неговото премахване или поне за ограничаването му.

Реакциите на този дебат показват колко политически рисковани могат да бъдат морализиращите интерпретации на сложни въпроси. Германската конфедерация на профсъюзите (DGB) обвини Мерц, че изразява липса на доверие в милиони служители. Здравните икономисти посочиха, че процентът на отпуските по болест в Германия е останал практически непроменен от години и че структурни фактори като преумора, недостиг на квалифицирани кадри и проблеми с психичното здраве са истинските причини. Коалицията в крайна сметка остави непроменено продължаването на заплатите по време на болнични и периоди на изчакване, като вместо това въведе частичен отпуск по болест като гъвкав инструмент – прагматичен компромис, целящ поне да улесни връщането на работа, без да се оказва натиск върху служителите.

Съдбоносен ден с несигурен изход

29 април 2026 г. бележи опит на правителството да си възвърне загубеното доверие чрез двустранен подход, състоящ се от реформа на социалната държава и политика за задлъжнялост. Здравната реформа е структурно необходима, икономически оправдана и до голяма степен технически издържана – тя обаче не успява да реши основния проблем с недофинансирането на системата за задължително здравно осигуряване поради недостатъчни вноски от доходите на гражданите, оставяйки в системата бомба със закъснител. Бюджетът за 2027 г. отлага въпроса за устойчивостта на германските публични финанси – и по този начин налага лихвена тежест, която сериозно ще ограничи бъдещите правителства. Увеличението на пенсиите с 4,24% е справедливо и законово задължителнo, но изостря демографски обусловения натиск върху разходите върху пенсионната система.

Решенията на коалицията днес не са решителен пробив, а по-скоро мъчително преодоляване на хронична структурна криза. Въпросът дали Германия може да проведе честен дебат за границите на икономическия си капацитет, без да прибягва до популистко морализиране или сляпо натрупване на дълг, остава отворен. Анкетите показват, че обществеността все още чака отговор на този въпрос.