Ормузкият проток като глобална логистична пречка: Блокада би спряла 20% от световния петрол – предстои ли ескалация?

 

Експертен партньор в планирането и изграждането на складове

 

Ормузкият проток: Стратегическо пречка за световната икономика

Ормузкият проток е много повече от просто географски проток между Персийския залив и Оманския залив – той се смята за най-важната морска точка на световната икономика. Този тесен воден път, широк само около 33 до 38 километра в най-тясната си точка, играе централна роля в световните енергийни доставки и международната търговия. Стратегическото му значение се засилва допълнително от местоположението му между Иран на север и Обединените арабски емирства и Оман на юг.

Критичното му значение за глобалните енергийни доставки

Приблизително една пета от световния търгуван суров петрол преминава през Ормузкия проток ежедневно – приблизително 20 до 21 милиона барела на ден. Този обем представлява около 20 процента от световното потребление на течни петролни продукти. В допълнение към суровия петрол, значителна част от световния втечнен природен газ (ВПГ) също преминава през този стратегически маршрут, като Катар, най-големият износител на втечнен природен газ в региона, доставя почти целия си втечнен природен газ през този проток.

Държавите от Персийския залив са почти изцяло зависими от този път. Саудитска Арабия, Иран, Обединените арабски емирства, Кувейт, Ирак, Бахрейн и Катар – всички големи производители на петрол и членове на ОПЕК – разчитат на този единствен морски път за транспортиране на енергийните си ресурси до световните пазари. Международното корабоплаване разполага само с два канала, всеки с ширина от три километра, простиращи се на приблизително 35 километра.

Глобално икономическо въздействие на потенциална блокада

Блокада на Ормузкия проток би имала опустошителни последици за световната икономика. Дори самата заплаха от затваряне редовно води до сътресения на стоковите пазари и покачване на цените на петрола. Международната агенция по енергетика предупреждава категорично: Огромният обем петрол, изнасян през Ормузкия проток, и ограничените възможности за заобикалянето му означават, че всяко прекъсване на петролните потоци би имало огромно въздействие върху световните петролни пазари.

Икономическите последици от блокада не биха били равномерно разпределени. Континентална Европа и Китай, по-специално, биха били сред най-губещите, тъй като и двете страни са силно зависими от вноса на енергия и нямат вътрешен буферен капацитет. Приблизително 84% от суровия петрол и 83% от природния газ, транспортиран през пролива, са предназначени за азиатските пазари, като Китай, Индия, Япония и Южна Корея заедно представляват 69% от всички доставки на суров петрол и кондензат.

Ефектите бързо биха се проявили в покачващи се цени на енергията, повишена инфлация и обтегнати вериги за доставки. Транспортните разходи биха се увеличили драстично, засягайки всички индустрии – от производството на автомобили до производството на потребителски стоки. Дори Бавария, която едва ли е пряко зависима от вноса на петрол или газ от региона на Персийския залив, би била засегната от покачващите се цени на световния пазар.

Алтернативни маршрути и техните ограничения

Алтернативите на Ормузкия проток са ограничени и далеч не са достатъчни, за да се справят с огромните транспортни обеми. Само Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства имат действащи тръбопроводи, които могат да заобиколят пролива. Саудитска Арабия управлява тръбопровода Изток-Запад с капацитет от пет милиона барела на ден, който може временно да бъде разширен до седем милиона барела. ОАЕ имат подобен тръбопровод от своите нефтени находища на сушата до пристанището Фуджейра в Оманския залив.

Според Международната агенция по енергетика, тръбопроводите биха могли да транспортират приблизително една четвърт от обема петрол, който обикновено напуска Персийския залив с танкери. Това обаче далеч не би било достатъчно, за да компенсира пълна блокада. Самият Иран няма такава алтернатива и ще бъде лишен от собствен износ, ако блокадата бъде наложена.

Геополитическото измерение и историческите заплахи

Иран многократно е заплашвал да блокира Ормузкия проток, особено в отговор на международни санкции или военно напрежение. Тези заплахи не са нови – Техеран заплаши с блокада още през 2006/2007 г., 2011 г. и няколко пъти през последните години, но никога не е осъществил заплахата си.

Неотдавнашното напрежение след атаките срещу ирански ядрени съоръжения съживи тези заплахи. Иранският парламент вече одобри потенциална блокада, въпреки че окончателното решение е на Висшия съвет за национална сигурност, който е под контрола на върховния лидер Али Хаменей.

Във военно отношение блокада със сигурност би била осъществима за Иран. Страната би могла да минира пролива, да унищожи нефтени съоръжения и тръбопроводи или да атакува танкери с дронове и ракети. Подобно действие обаче би навредило значително и на самия Иран, тъй като той изнася приблизително 1,5 милиона барела петрол дневно през пролива и зависи от тези приходи.

Съвременни предизвикателства: Неизправности в навигацията и застрахователни рискове

Освен пряката заплаха от физическа блокада, корабите в региона все по-често се сблъскват с електронни смущения. Атаките за заглушаване и подправяне на GPS сигнали редовно нарушават навигационните системи, като системата за автоматична идентификация (AIS) е особено засегната. Тези смущения карат корабите временно да изчезват от радарите и водят до неточно определяне на местоположението, което представлява значителен риск в тези силно натоварени води.

Разходите за застраховка за транзитно преминаване през Ормузкия проток са се увеличили драстично поради повишените рискове. По време на периоди на засилено напрежение премиите за еднократно преминаване надхвърляха 500 000 долара. След последните атаки премиите за кораби, пътуващи към израелски пристанища, са се увеличили пет пъти – от 0,2% до един процент от стойността на плавателния съд.

Сравнението с кризата „Вечно даден“ в Суецкия канал

Значението на стратегическите корабни маршрути за световната икономика беше драматично подчертано през 2021 г. от блокадата на Суецкия канал от контейнеровози Ever Given. Плавателният съд с дължина 400 метра и ширина 60 метра, с капацитет над 20 000 стандартни контейнера (TEU), блокира един от най-важните търговски пътища между Европа и Азия от 23 до 29 март 2021 г.

Шестдневната блокада доведе до огромно натрупване на до 369 кораба и причини разходи от приблизително 400 милиона долара на час. Дневната стойност на стоките, забавени поради блокадата, беше приблизително 9,6 милиарда долара – разделени на 5,1 милиарда долара за трафик на запад и 4,5 милиарда долара за трафик на изток.

Суецкият канал представлява приблизително 12% от общата световна търговия и обработва около 30% от световния обем на контейнерите годишно. Блокадата подчерта уязвимостта на глобалните вериги за доставки, които разчитат на доставки „точно навреме“. Много компании не успяха да поддържат производството, защото стоки от първа необходимост бяха блокирани на самия кораб „Ever Given“ или на други блокирани кораби.

Въздействие върху съвременните вериги за доставки

Съвременната световна икономика се основава на силно сложни, глобално взаимосвързани вериги за доставки, осъществени благодарение на морските връзки. Повече от 80 процента от международната търговия се осъществява по морски пътища. Тази зависимост прави световната икономика особено уязвима към смущения в стратегически центрове като Ормузкия проток или Суецкия канал.

Контейнерните превози революционизираха и ускориха експоненциално международната търговия от 60-те години на миналия век. Съвременните контейнеровози могат да транспортират до 24 000 TEU, превръщайки се в плаващи градове, които формират гръбнака на глобализацията. Стандартизацията на контейнерите позволява безпроблемно прехвърляне между различните видове транспорт – от кораби до влакове и камиони.

Аспекти на застраховката и безопасността

Морската сигурност в стратегически води като Ормузкия проток изисква значителни международни усилия. Европейският съюз засили координираното си морско присъствие в северозападната част на Индийския океан, което обхваща морската зона от Ормузкия проток до Тропика на Козирога.

Военните рискове са изключени от стандартните морски застрахователни полици и изискват специализирана военна застраховка. За райони с висок риск, като например Ормузкия проток, корабособствениците трябва да информират своите застрахователи преди транзитно преминаване и могат да получат допълнително покритие срещу премия. Съвместният военен комитет в Лондон редовно преглежда класификацията на опасните зони и коригира рисковите премии съответно.

Икономическа взаимозависимост и стратегически съображения

Ормузкият проток илюстрира сложната взаимозависимост на съвременната световна икономика. Блокадата би засегнала не само износителите на петрол от Персийския залив, но и би имала глобални последици за цените на енергията, инфлацията и икономическия растеж. Дори Иран, който многократно е заплашвал с блокада, би бил засегнат, тъй като и той разчита на пролива за износа си.

Стратегическото значение на пролива се простира отвъд обикновения транспорт на енергия. Той символизира уязвимостта на глобализираната икономика и властта, която отделните участници могат да упражняват върху критичната инфраструктура. Следователно международната общност е принудена да използва както дипломатически, така и военни ресурси, за да осигури продължаващото функциониране на този жизненоважен търговски маршрут.

Опитът с кораба „Ever Given“ в Суецкия канал и продължаващото напрежение около Ормузкия проток ясно показват, че съвременната световна икономика трябва да разработи нови стратегии за минимизиране на риска. Това може да включва диверсифициране на транспортните маршрути, изграждане на стратегически резерви и укрепване на регионалните вериги за доставки, за да се намали зависимостта от отделни критични проходи.