Държавите от НАТО се споразумяват за историческо превъоръжаване: Пътят към целта от пет процента

Konrad Wolfenstein

преди 12 месеца

Държавите от НАТО се споразумяват за историческо превъоръжаване: Пътят към целта от пет процента – Изображение: Xpert.Digital

Разходите за правителствени консултации се увеличават рязко - нови данни разкриват шокиращи развития

Историческо споразумение, постигнато преди срещата на върха в Хага

Северноатлантическият алианс е изправен пред една от най-значимите промени от основаването си през 1949 г. Малко преди срещата на върха на НАТО в Хага, всички 32 държави членки се споразумяха за безпрецедентно увеличение на разходите си за отбрана. Това решение бележи фундаментална промяна в архитектурата на европейската сигурност и представлява най-голямата инициатива за натрупване на въоръжения от края на Студената война.

Новата цел постановява, че всяка страна членка на НАТО трябва да изразходва поне пет процента от брутния си вътрешен продукт за разходи, свързани с отбраната, до 2035 г. Това удвояване на предишната цел от два процента е пряк отговор на променения пейзаж на заплахите в Европа и продължаващите искания от страна на Съединените щати за по-справедливо разпределение на тежестта в рамките на алианса.

Държавите-членки на НАТО се споразумяха за нова цел за разходите за отбрана само дни преди официалната среща на върха на НАТО в Хага, която ще се проведе на 24 и 25 юни 2025 г. Споразумението беше постигнато чрез писмен процес на вземане на решения, който приключи в неделя, 22 юни 2025 г.

Следователно решението не е взето по време на голяма конференция, а по-скоро предварително чрез многостранен процес на гласуване, в който всички 32 държави членки са се съгласили. Официалното приемане на новата цел за разходите е планирано за края на срещата на върха на НАТО в Хага, където държавните и правителствените ръководители официално ще потвърдят решенията.

Свързано с това:

Среща на върха на НАТО в Хага на 24 и 25 юни 2025 г.: Напрежение около разходите за отбрана и опасенията от Тръмп

Структурата на новата отбранителна цел

Амбициозната цел от пет процента е стратегически разделена на два компонента, за да се отчетат различните национални обстоятелства и приоритети. Най-малко 3,5 процента от БВП ще бъдат разпределени за традиционни военни разходи, като въоръжение, заплати на войниците и военно оборудване. Останалите 1,5 процента могат да бъдат използвани за инфраструктура, свързана с отбраната, и засилени мерки за сигурност.

Тази гъвкава структура позволява на държавите членки да отчитат инвестициите в мостове, устойчиви на танкове, железопътни линии от военен клас, разширени пристанища, системи за киберзащита и мерки за борба с тероризма. Това разширяване на определението за разходи за отбрана отразява съвременната реалност, в която сигурността се простира далеч отвъд традиционните военни заплахи и включва хибридна война, кибератаки и асиметрични заплахи.

Исторически контекст: От правилото за двата процента до целта за пет процента

Развитието на разходите за отбрана на НАТО отразява променящите се геополитически реалности. Първоначалната цел от два процента беше установена за първи път като насока за новите държави-членки на срещата на върха на НАТО в Прага през 2002 г. По това време основната цел беше кандидатите за присъединяване от Източна Европа да укрепят отбранителните си способности, за да отговорят на стандартите на алианса.

Официалното утвърждаване на целта от два процента се състоя на срещата на върха в Уелс през 2014 г., веднага след анексирането на Крим от Русия и избухването на конфликта в Източна Украйна. Тези събития още тогава ясно показаха, че европейският ред за сигурност е под натиск и че са необходими засилени усилия за отбрана.

Интересното е, че целта от два процента никога не е била формулирана като правно обвързващо задължение, а по-скоро като насока, към която държавите членки трябва да се „движат“. Тази умишлено неясна формулировка е имала за цел да вземе предвид различните национални обстоятелства и политически реалности, но също така е означавала, че много страни не са успели да постигнат целта в продължение на години.

Обратът в отбраната на Германия

За Германия новата цел от пет процента представлява особено драматична промяна. Страната достигна целта от два процента за първи път едва през 2024 г., с прогнозни разходи за отбрана от 90,6 милиарда евро, което се равнява на 2,12 процента от БВП. Това увеличение беше възможно само благодарение на специалния фонд от 100 милиарда евро, създаден след руската атака срещу Украйна.

Канцлерът Фридрих Мерц ясно заяви мащаба на новото предизвикателство: всеки процент от БВП на Германия в момента се равнява на приблизително 45 милиарда евро допълнителни разходи за отбрана. С цел от пет процента, Германия би трябвало да харчи около 225 милиарда евро годишно за отбрана – почти половината от общия федерален бюджет от 466 милиарда евро.

Тези огромни суми илюстрират мащаба на планираната милитаризация. Германия ще трябва да увеличи разходите си за отбрана повече от два пъти, което би наложило фундаментални промени в структурата на бюджета и евентуално и в данъчната политика.

Европейски лидери и изоставащи

Настоящото разпределение на разходите за отбрана в рамките на НАТО вече разкрива значителни разлики между държавите-членки. Полша води в списъка с 4,12 процента от БВП, което я доближава до новата цел от пет процента. Страната съзнателно е избрала да стане „най-силната сухопътна сила в Европа“ и планира да разшири въоръжените си сили от сегашните 150 000 на 300 000 войници до 2035 г.

Естония следва с 3,43% от БВП, като дори надминава САЩ, които са с 3,38%. Тези високи разходи на източните членове на НАТО отразяват географската им близост до Русия и произтичащото от това усещане за заплаха.

В другия край на скалата са страни като Испания, която е на последно място с по-малко от два процента от БВП. Испанското правителство под ръководството на Педро Санчес определи целта от пет процента като „неподходяща“ и „контрапродуктивна“ и поиска изключение. Тази позиция забави споразумението и наложи интензивни преговори, преди най-накрая да бъде намерено семантично решение, което леко отслаби целта.

Ролята на Тръмп и американските интереси

Искането на Доналд Тръмп за по-високи европейски разходи за отбрана не е ново, но то придоби нова актуалност с завръщането му в Белия дом. По време на първия си мандат той многократно критикуваше това, което смяташе за недостатъчен принос от европейските съюзници, и дори заплаши с излизане на САЩ от НАТО.

Аргументът на Тръмп следва проста логика: САЩ защитават Европа, но Европа не защитава САЩ. Тази гледна точка отразява фундаментална промяна в американската външна политика, която се стреми към по-справедливо разпределение на тежестта в рамките на трансатлантическия алианс.

Заслужава да се отбележи искането за пет процента от БВП за разходи за отбрана, тъй като дори самите САЩ не достигат тази цифра. Тръмп обаче отхвърли това възражение, подчертавайки, че САЩ носят по-голяма отговорност за глобалната сигурност от своите съюзници.

Център за сигурност и отбрана - Съвети и информация

Център за сигурност и отбрана - Изображение: Xpert.Digital

Центърът за сигурност и отбрана предлага експертни съвети и актуална информация, за да подпомогне ефективно компаниите и организациите в укрепването на тяхната роля в европейската политика за сигурност и отбрана. Работейки в тясно сътрудничество с работната група „SME Connect Defence“, той насърчава по-специално малките и средни предприятия (МСП), които желаят да развият своя иновативен капацитет и конкурентоспособност в сектора на отбраната. Като централна точка за контакт, Центърът създава ключов мост между МСП и европейската отбранителна стратегия.

Свързано с това:

Работната група „МСП свързват отбраната“ – Укрепване на МСП в европейската отбрана

Хибридна война: Защо кибератаките вече могат да задействат клаузата за колективна отбрана на НАТО

Русия като движеща сила в превъоръжаването

Агресивната война на Русия срещу Украйна от февруари 2022 г. насам промени коренно европейския пейзаж на сигурността. НАТО е изправен пред най-голямата си военна заплаха от края на Студената война и реагира съответно. Оценките на разузнаването показват, че въпреки продължаващата война, Русия може да е готова за конфликт с държава членка на НАТО само в рамките на няколко години.

Този анализ на заплахите доведе до най-голямата програма за модернизация на НАТО от десетилетия. Алиансът прие нови цели за военните способности, като уточни точно какво трябва да допринесе всяка държава членка за колективното възпиране и отбрана.

За Германия това означава по-конкретно, че Бундесверът (германските въоръжени сили) трябва да увеличи личния си състав с 50 000 до 60 000 допълнителни войници. Това масивно увеличение на личния състав е само един пример за дългосрочните последици от новите отбранителни планове.

Свързано с това:

Логистика на отбраната: Ключовата роля на Германия в стратегията на НАТО – Как изкуственият интелект и роботите могат да подобрят Бундесвера

Нови форми на заплаха и хибридна война

Съвременният пейзаж на сигурността се характеризира с нови форми на заплаха, които надхвърлят традиционните военни атаки. Хибридната война съчетава военни, икономически, политически и технологични средства, за да подкопае стабилността на демократичните общества.

Кибератаките срещу критична инфраструктура, дезинформационните кампании за влияние върху политическите процеси и икономическият натиск са се превърнали в централни елементи на съвременния конфликт. Тези развития налагат разширяване на традиционното разбиране за отбрана и оправдават включването на киберсигурността и информационната защита в разходите за отбрана.

НАТО съответно коригира стратегията си и поясни, че хибридните атаки, надвишаващи критичен праг, също могат да задействат член 5 от клаузата за колективна отбрана. Това разширяване на концепцията за отбрана е отразено и в новата структура на разходите за отбрана, която изрично включва инвестиции в киберотбрана и свързани с нея области.

Европейската отбранителна интеграция като паралелно развитие

Успоредно с усилията на НАТО за модернизация, се развива и европейската отбранителна интеграция. Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) беше създадено през 2017 г. като важен етап по пътя към Европейски отбранителен съюз и сега обхваща над 60 съвместни проекта.

PESCO позволява на държавите членки на ЕС да поемат обвързващи ангажименти в областта на разходите за отбрана, планирането и хармонизацията. Това европейско измерение на сътрудничеството в областта на отбраната допълва структурите на НАТО и в дългосрочен план би могло да доведе до „европейска армия“, наричана „военен Шенген“.

Развитието на европейските отбранителни способности е и отговор на американските искания за по-голяма европейска самостоятелност. Докато НАТО укрепва трансатлантическите отношения, PESCO има за цел да даде възможност на Европа да остане способна да действа независимо от американската подкрепа.

Украйна и границите на солидарността

Въпреки мащабното струпване на военни сили, подкрепата за Украйна остава спорен въпрос в рамките на НАТО. Макар че алиансът предложи на Украйна перспективата за членство, той постави строги условия. Необходими са конкретни реформи в областите на демокрацията и сигурността, преди да може да бъде отправена официална покана.

Тази предпазлива позиция отразява опасения относно непредсказуема руска реакция. Присъединяването на Украйна към НАТО автоматично би разширило клаузата за колективна отбрана върху воюващата страна и би могло да доведе до пряка конфронтация между НАТО и Русия.

Хладката подкрепа за Украйна в заключителната декларация на срещата на върха подчертава ограниченията на солидарността в НАТО и сложността на геополитическата ситуация. Докато алиансът е готов да похарчи милиарди за собствената си отбрана, конкретната помощ за нападнатия му съсед остава ограничена.

Икономически и социални предизвикателства

Прилагането на целта от пет процента ще доведе до мащабни икономически и социални промени. Германия ще трябва да увеличи разходите си за отбрана от сегашното ниво от приблизително 90 милиарда евро на 225 милиарда евро – увеличение от 135 милиарда евро годишно.

Тези огромни суми повдигат въпроси относно достъпността и обществените приоритети. Критиците предупреждават за милитаризация на обществото и се опасяват, че социалните разходи ще трябва да бъдат намалени, за да се финансират разходите за отбрана. Испанското правителство твърди, че високите военни разходи са „несъвместими с нашата социална държава и нашия мироглед“.

От друга страна, поддръжниците твърдят, че инвестициите в отбрана са необходими за защита на основите на демократичното общество. Разходите за отбрана в крайна сметка са по-ниски от разходите за война или подчинение на авторитарна власт.

Нова ера в политиката за сигурност

Споразумението за целта от пет процента бележи началото на нова ера в европейската политика за сигурност. НАТО се трансформира от отбранителен съюз от времето на Студената война във всеобхватна организация за сигурност, насочена към предизвикателствата на 21-ви век.

Масовото натрупване на оръжия ще промени геополитическия баланс на силите и би могло да доведе до нова надпревара във въоръжаването. Очаква се Русия да отговори на превъоръжаването на Запада, което би могло допълнително да ескалира напрежението.

Същевременно, повишената отбранителна готовност предлага и възможности за по-голяма европейска автономност и по-справедливо трансатлантическо споделяне на тежестта. Европа би могла да се освободи от американската гаранция за сигурност и да стане равноправен партньор в глобалната архитектура на сигурност.

Постигането на целта от пет процента до 2035 г. ще бъде едно от най-големите политически и икономически предизвикателства през следващите години. Успехът или провалът на тази инициатива ще бъде от решаващо значение за бъдещето на европейската сигурност и стабилността на трансатлантическите отношения.

Историческото решение на държавите от НАТО да увеличат масово военните си разходи показва, че ерата на „мирния дивидент“ след края на Студената война окончателно е приключила. Европа се завръща към политика на сигурност, характеризираща се с военна сила и готовност за самозащита. Това развитие ще оформи фундаментално политическия и социалния пейзаж на континента през следващите години.

Свързано с това:

Консултиране - Планиране - Внедряване