Макрон и гаранциите за сигурност за Украйна: Коалицията на желаещите и позицията на Германия
Предварително издание на Xpert
Избор на език 📢
Публикувано на: 5 септември 2025 г. / Актуализирано на: 5 септември 2025 г. – Автор: Konrad Wolfenstein

Макрон и гаранциите за сигурност за Украйна: Коалицията на желаещите и позицията на Германия – Изображение: Xpert.Digital
Новата европейска армия за Украйна? Шокиращото изявление на Макрон разделя Запада
### Сухопътни войски за Украйна: Защо канцлерът Мерц спира плана на Макрон ### „Разгорещен телефонен разговор“ с Тръмп: Как европейският план за Украйна разгневява САЩ ### Ескалация след войната? Защо европейските войници скоро биха могли да се превърнат в „легитимни цели“ ###
Нова ера: Как „коалицията на желаещите“ на Макрон сега предизвиква НАТО
Шокиращо съобщение от Париж постави европейската архитектура на сигурност на ново изпитание: След среща на върха на 4 септември 2025 г. френският президент Еманюел Макрон обяви формирането на „коалиция на желаещите“, в която 26 държави са се съгласили да изпратят войски в Украйна. Тази инициатива има за цел да осигури мир след потенциален край на войната и е пряк отговор на променения геополитически пейзаж при преизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Планът предвижда да не се изпращат бойни войски на фронтовите линии, а по-скоро да се разполагат мироопазващи сили в определени райони, за да се защити суверенитетът на Украйна и да се изпрати ясен стратегически сигнал към Москва.
Но този стремеж към европейска самостоятелност разкрива дълбоки разриви в Запада. Докато Макрон настоява за силна европейска отбрана, независима от САЩ, Германия, под ръководството на канцлер Фридрих Мерц, реагира със стратегическа сдържаност. Берлин поставя ясни условия за участие: първо, финансирането и въоръжаването на украинската армия трябва да бъдат допълнително разширени, а германското участие зависи значително от ролята на САЩ и резултата от преговорите.
Ситуацията се усложнява допълнително от позицията на външни сили. В телефонен разговор, описан като „разгорещен“, американският президент Тръмп обвини европейците, че продължават да пълнят военния бюджет на Русия чрез петролни сделки и поиска по-голям принос от тяхна страна. В същото време Кремъл отговори с недвусмислени заплахи: всяко чуждестранно военно присъствие в Украйна ще бъде считано за легитимна цел и унищожено. Тази инициатива повдига фундаментални въпроси: Дали това е началото на истински европейски отбранителен съюз или е маневра с висок риск? Може ли подобна операция да успее съгласно международното право и във военно отношение без пълната подкрепа на Вашингтон? И каква роля ще играе Германия в този решаващ момент за бъдещето на континента?
Войски за Киев: Макрон се втурва напред, Мерц се колебае, Путин заплашва – ето какво наистина стои зад всичко това
Какво се крие зад съобщението на Еманюел Макрон, че 26 държави са готови да изпратят войски в Украйна, за да осигурят мир?
Това послание от 4 септември 2025 г. бележи важен поврат в европейската политика за сигурност и едновременно с това повдига фундаментални въпроси за бъдещето на трансатлантическите отношения.
Появата на Коалицията на желаещите
Какъв е контекстът на тази инициатива и защо се появи точно сега?
Така наречената „Коалиция на желаещите“, състояща се от приблизително 35 предимно европейски държави, се срещна в Париж на 4 септември 2025 г., за да обсъди гаранциите за сигурност за Украйна след евентуален край на войната. Тази среща беше не само отговор на продължаващия военен конфликт, но и стратегически отговор на променената позиция на Съединените щати при президента Доналд Тръмп.
Какви са конкретните цели на тази коалиция? Според Макрон, 26 държави официално са се ангажирали да разположат войски в Украйна като резерва или да поддържат присъствие на сушата, в морето или във въздуха, за да укрепят Украйна след края на войната и да осигурят мир. Тези сили не са предназначени да водят война срещу Русия, а по-скоро да осигурят мир и да изпратят ясен стратегически сигнал. Войските ще бъдат разположени в рамките на прекратяване на огъня, не на фронтовата линия, а в географски райони, които в момента се определят.
Какви правни и международноправни основи стоят в основата на подобни мисии? Мироопазващи мисии от всякакъв вид не са изрично предвидени в Устава на ООН. Съветът за сигурност на ООН носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Ако мироопазващите мисии включват военни мерки, те са в съответствие с международното право само ако Съветът за сигурност на ООН е предоставил на съответната организация съответния мандат. Освен това, основен принцип на мироопазващите мисии е, че страните в конфликта или поне правителството на засегнатата държава трябва да дадат съгласието си за разполагането им.
Позицията на Германия и ролята на Фридрих Мерц
Каква е позицията на Германия в тази инициатива?
Позицията на Германия се характеризира със сдържаност и стратегическа предпазливост. Канцлерът Фридрих Мерц, който участва в конференцията чрез видеовръзка, подчерта чрез своя говорител Стефан Корнелиус, че първоначалният фокус трябва да бъде върху финансирането, въоръжаването и обучението на украинските въоръжени сили. Германия се превърна в най-важния партньор на Киев в това начинание и е готова да разшири тази помощ.
Какви конкретни условия поставя Германия за потенциално участие? Германия ще вземе решение за военно участие своевременно, след като рамковите условия бъдат изяснени. Това включва, наред с други неща, естеството и обхвата на всяко участие на САЩ, както и резултата от всеки процес на преговори. Щефан Корнелиус също така посочи, че Бундестагът има последната дума при всяко разполагане на Бундесвера. Това конституционно изискване подчертава демократичния контрол върху разполагането на Бундесвера в чужбина.
Какво означава назначаването на Щефан Корнелиус за говорител на правителството за тази политика? Щефан Корнелиус, който е говорител на правителството и ръководител на Федералната пресслужба от май 2025 г., има богат опит във външната политика. Бившият ръководител на политическия отдел на Süddeutsche Zeitung се смята за изключително добре свързан и е член на множество мозъчни тръстове в областта на външната политика и политиката на сигурност. Този опит е от съществено значение за сложните предизвикателства на настоящата политика за сигурност.
Как точно Германия планира да подкрепи Украйна? Според съобщения в медиите, германското правителство планира да увеличава броя и ефективността на украинските системи за противовъздушна отбрана с 20 процента годишно. Освен това, Украйна ще бъде оборудвана с високоточни оръжия с голям обсег, като крилати ракети, които ще се произвеждат в страната с финансова и технологична подкрепа от Германия, наред с други. В допълнение, Украйна ще бъде снабдена с оборудване за четири механизирани пехотни бригади, което би се равнявало на приблизително 480 пехотни машини годишно.
Американската роля и позицията на Тръмп
Каква роля играят САЩ в тази европейска инициатива?
Участието на САЩ остава критичен фактор за успеха на гаранциите за сигурност. Макрон обяви след срещата, че формата на участието на САЩ в тези гаранции ще бъде определена през следващите дни. След срещата се проведе групов телефонен разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп, но той доведе до спорни дискусии.
Какво критикува Тръмп относно европейската позиция? По време на телефонния разговор Тръмп обвини европейците, че продължават да внасят петрол от Русия, въпреки противопоставянето им на страната, като по този начин подкрепят военните усилия на Путин. Той поиска прекратяване на петролните сделки и по-голям натиск върху Китай. Медийните съобщения описаха телефонния разговор с европейците като разгорещен.
Какви са очакванията на Тръмп към Европа? Тръмп многократно е заявявал ясно, че Европа трябва да играе по-голяма роля в собствената си отбрана. Държавите-членки на НАТО вече се споразумяха да увеличат разходите си за отбрана до пет процента от брутния си вътрешен продукт. Това искане на Тръмп отразява дългогодишния му аргумент, че европейските данъкоплатци вече не трябва да плащат сметката за сигурността на Европа предимно от американските данъкоплатци.
Център за сигурност и отбрана - Съвети и информация
Центърът за сигурност и отбрана предлага експертни съвети и актуална информация, за да подпомогне ефективно компаниите и организациите в укрепването на тяхната роля в европейската политика за сигурност и отбрана. Работейки в тясно сътрудничество с работната група „SME Connect Defence“, той насърчава по-специално малките и средни предприятия (МСП), които желаят да развият своя иновативен капацитет и конкурентоспособност в сектора на отбраната. Като централна точка за контакт, Центърът създава ключов мост между МСП и европейската отбранителна стратегия.
Свързано с това:
26 държави, една цел: Пътища към нов мирен ред в Европа
Позицията и съпротивата на Русия
Как реагира Русия на тези планове?
Руското ръководство категорично отхвърля всякаква форма на присъствие на западни войски в Украйна. Ръководителят на Кремъл Владимир Путин заяви на Икономическия форум във Владивосток, че дългосрочното мирно споразумение не би изисквало чуждестранни войски в Украйна. Той заплаши, че ако се появят въоръжени сили, особено по време на продължаващите боеве, те ще бъдат считани за легитимни цели и унищожени.
Какво оправдание дава Москва за отказа си? Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обясни многократно изразения отказ, като заяви, че присъствието на чуждестранни въоръжени сили близо до руската граница представлява заплаха за Москва. НАТО смята Русия за враг и е закрепило това в документите си. Руският външен министър Мария Сахарова също определи плановете като гаранция за несигурност за европейския континент.
Какви са основните опасения за сигурността на Русия? Русия твърди, че дискусиите за гаранциите за сигурност не могат да се ограничат само до Украйна; Русия се нуждае и от гаранции за собствената си сигурност. Руската позиция е, че войната срещу Украйна води началото си от разширяването на НАТО до границите на Русия. Сигурността на Украйна не трябва да се гарантира за сметка на Русия.
Международна правна рамка и гаранции за сигурност
Какви правни инструменти са налични за гаранции за сигурност?
ЕС има своя собствена клауза за взаимопомощ в член 42, параграф 7 от Договора за ЕС, която е дори по-силна от член 5 от Договора за НАТО. Тази клауза постановява, че в случай на въоръжено нападение на територията на държава членка, останалите държави членки ѝ дължат цялата помощ и подкрепа в рамките на своите правомощия. За разлика от клаузата за взаимопомощ на НАТО, която оставя решението за вида и обхвата на помощта на всяка държава, регламентът на ЕС съдържа по-конкретно задължение за предоставяне на помощ.
Как работят на практика гаранциите за сигурност на НАТО? Член 5 от Договора за НАТО постановява, че въоръжено нападение срещу един член се счита за нападение срещу всички. Този член обаче не създава правно право на помощ и военна подкрепа. Задействането на член 5 от договора за НАТО не е автоматично и държавите членки на НАТО решават с консенсус, упражнявайки значителна политическа свобода на действие. Атакован партньор от НАТО няма законно право да изисква задействане на член 5.
Какви алтернативи на членството в НАТО съществуват? Присъединяването на Украйна към ЕС автоматично би активирало клаузата за взаимна отбрана на ЕС, която експертите смятат за дори по-обвързваща от гаранциите на НАТО. Украйна вече е страна кандидатка за ЕС и води преговори за присъединяване от юни 2024 г. Членството в ЕС би осигурило на Украйна гаранция за военна сигурност, без да прави членството в НАТО задължително.
Европа преосмисля подхода си: тренировъчна мисия вместо мироопазващи сили в Украйна
С какви практически предизвикателства се сблъсква една миротворческа мисия?
Според военни източници, военно присъствие на европейски държави от НАТО в Украйна би било възможно предимно като мащабна тренировъчна мисия. Това не би било мироопазваща сила в традиционния смисъл. Европейските страни членки на НАТО биха поели основната отговорност за такава мисия. Точният брой на разположените войски и техните специфични задачи все още не са ясни.
Какво означава това за европейската отбранителна политика? Инициативата представлява значителна стъпка към засилване на европейската отговорност в политиката за сигурност. Предвид несигурността около американската роля при управлението на Тръмп, европейските държави са призовани да разширят отбранителните си способности. Държавите-членки на НАТО вече решиха да увеличат разходите си за отбрана до пет процента от БВП, което е безпрецедентно увеличение от времето на Студената война.
Каква роля играе разширяването на ЕС в този контекст? Украйна преминава през ускорен процес на присъединяване към ЕС, въпреки продължаващата война. Една от ключовите интеграционни цели на Украйна за 2025 г. е започването на паралелни преговори във всички клъстери за присъединяване към ЕС. Двустранните преговори за скрининг в четири от шестте преговорни пакета вече са приключили. Присъединяването към ЕС автоматично би гарантирало на Украйна клаузата за взаимопомощ на ЕС.
Коалиция на желаещите: Пътят на Европа към независимост в политиката за сигурност
Кои фактори ще определят успеха на тази инициатива?
Успехът на коалицията на желаещите зависи от няколко критични фактора: конкретната форма на американското участие, готовността на участващите страни да предоставят войски и ресурси и развитието на военната ситуация в Украйна. Без значително участие на САЩ, особено в области като наблюдение и разузнаване на въздушното пространство, възпиращият ефект срещу Русия вероятно ще остане ограничен.
Какви са дългосрочните последици за трансатлантическите отношения? Европейската инициатива за по-голяма самоотговорност в политиката за сигурност може да доведе до фундаментално преструктуриране на трансатлантическите отношения. Докато Тръмп тласка Европа към по-голяма самостоятелност, европейците все повече приемат това предизвикателство. В дългосрочен план това може да доведе до по-балансирано, но и по-сложно партньорство между Европа и САЩ.
Какво значение има това за бъдещия мирен ред в Европа? Инициативата на 26-те държави представлява опит за установяване на нов мирен ред в Европа, който е по-малко зависим от американското лидерство. Същевременно тя сигнализира на Русия, че Европа е готова да поеме отговорност за собствената си сигурност. Дали тази стратегия ще бъде успешна в крайна сметка зависи от това дали могат да бъдат създадени надеждни гаранции за сигурност, които едновременно да възпират Русия и да осигурят на Украйна необходимата сигурност за постигане на дългосрочен мир и стабилност.
Събитията около „Коалицията на желаещите“ бележат потенциален поврат в европейската архитектура на сигурност, чиито дългосрочни последици вероятно ще станат очевидни едва през следващите години.
Консултиране - Планиране - Внедряване
С удоволствие бих служел като ваш личен съветник.
Ръководител „Развитие на бизнеса“
Председател на работната група „SME Connect Defense“
Консултиране - Планиране - Внедряване
С удоволствие бих служел като ваш личен съветник.
да се свържете с мен на wolfenstein ∂ xpert.digital
Просто ми се обадете на +49 89 89 674 804 (Мюнхен) .





















